До Чикаго и назад

Допълнителна информация

Описание

Преди Световното изложение в Чикаго, Алеко посещава още Всемирното изложение в Париж и в Прага. Първоначалното заглавие на пътеписа му е: „От София през Париж до Чикаго и обратно”.

Още с излизането си „До Чикаго и назад“ се радва на изключителен успех и поставя ново начало в традицията на пътеписния жанр у нас. Алеко пресъздава не просто сухи факти за природата и техническия напредък в далечна Америка, но споделя и много ценни авторски коментари за американския начин на живот и култура, като те са съпоставени с българската действителност.

Един от най-цитираните моменти от пътеписа е описанието на водопада Ниагара.

Пътеписът „До Чикаго и назад“ е превеждан на множество езици.

За автора:

Алеко Константинов е родом от град Свищов. Баща му е известен свищовски търговец – Иваница Хаджиконстантинов. Учи в Априловската гимназия в Габрово. Продължава образованието си в Русия, където завършва право в Новорусийския университет през 1885 г. След това Алеко се завръща в България и започва да практикува като юрист. Работи като съдия, помощник-прокурор и прокурор. Бързо се разочарова от състоянието на съдебната система. Кариерата му като съдия е прекратена по политически причини. Изкарва прехраната си като адвокат на свободна практика и се отказва от голяма кариера в съда.

Освен юрист, Алеко Константинов е и общественик с широка и разнообразна дейност. Той е училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на редица културни и образователни организации. Освен това, Алеко е известен и като основоположник на туризма у нас. С негова помощ в България е създадено първото българско туристическо дружество, чието начало е поставено с изкачването на Черни връх през 1895 г.

Алеко е бил страстен пътешественик и е пътувал на много и разнообразни места – бил е в много европейски градове, Русия, САЩ, което е истинско приключение за времето си.

Алеко е автор на редица творби, превърнали се в класически, например „Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин“, „До Чикаго и назад“, фейлетоните от цикъла „Разни хора, разни идеали“, разказът „Пази Боже сляпо да прогледа“ и мн. др.

През 1897 г. Алеко е убит при нелепи обстоятелства. Мишената на убийството всъщност не е той. Под прицел е бил неговият приятел политикът Михаил Такев. Нелепата му смърт предизвиква истински национален траур. Всички скърбят за Алеко, любимецът на България.

За актьора:

Ицко Финци завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1955 г. заедно с прочутите български актьори Григор Вачков, Татяна Лолова, Никола Анастасов, Досю Досев, Емилия Радева, Хиндо Касимов, Юрий Яковлев.

Играе в Драматичния театър в Димитровград, както и в Бургас. От 1960 до 1966 г. е в трупата на Сатиричния театър в София. След това играе в Театър „София“, Младежкия театър, Малък градски театър „Зад Канала“. Работи с режисьори като Леон Даниел, Вили Цанков, Юлия Огнянова, Методи Андонов, Бено Бесон, Васил Луканов.

Освен в театъра, Ицко Финци има редица запомнящи се роли и в киното – участва в култовите български филми „Сиромашко лято“ (1973), „Преброяване на дивите зайци“ (1973), „Баща ми бояджията“ (1974), „Вилна зона“ (1975), „Щурец в ухото“ (1976), „Господин за един ден“ (1983), „Патилата на Спас и Нели“ (1987), „Закъсняло пълнолуние“ (1996), „Пансион за кучета“ (2000), „Откраднати очи“ (2004), „Пазачът на мъртвите“ (2006), „Летете с Росинант“ (2007), „Миграцията на паламуда“ (2011) и много други.

Носител е на наградата „Аскеер“ за цялостно творчество през 1991 г., както и на други награди от различни български и международни фестивали. През 2004 г. получава орден „Стара планина“ – първа степен.

Ицко Финци е и прекрасен музикант и свири на цигулка, пиано и акордеон.